България 1989

Началото

“- Изпращайки другаря Живков на заслужен отдих, ние най-сърдечно му благодарим и му желаем още дълги години здраве, бодрост и творческа активност.”

Залата по инерция избухна в аплодисменти. Много малко от присъстващите знаеха какво всъщност се е случило току що и как това щеше да повлияе на живота им.

Стоях до вратата отзад и за разлика от друг път слушах внимателно речта на другарят Младенов. Говореше притеснено и припряно и си личеше че му е неприятно точно той да е на трибуната в този момент.

Кой щеше да поеме поста сега. Предстоеше да разберем.